Więcej o książce
В тази книга българският читател може да се запознае с два важни текста от Корпуса на Аристотел – „За небето“ и „За възникването и загиването“. Тези трактати, често издавани заедно, представят разбирането на Аристотел за космоса и четирите стихии, които го изграждат. Те са част от Аристотеловата втора философия или „Физика“, свързана с природата. В академичното Берлинско издание от 1831 г. „За небето“ следва „Физика“, а „За възникването и загиването“ идва след него. Взети заедно, тези текстове са сред най-влиятелните в историята на философията и науката. Въпреки заглавията си, „За небето“ е по-космологически, а „За възникването и загиването“ показва, че в света на Аристотел няма абсолютно възникване или загиване. Думите „небе“, „свят“ и „космос“ в тези текстове обозначават вселената и нейния съвършен порядък. Аристотел, като прилежен ученик на Платон, следва неговите идеи за реда и структурата на вселената. В текста се акцентира на целта на творческото знание и на знанието за природата, което трябва да обяснява явленията в съответствие със сетивното възприятие.
Zakup książki
За небето. За възникването и загиването, Aristotle, Димитър Илиев, Димка И Гичева-Гочева, Владимир Маринов
- Język
- Rok wydania
- 2006
- Oprawa
- (miękka)
Metody płatności
Nikt jeszcze nie ocenił.
- Tytuł
- За небето. За възникването и загиването
- Język
- bułgarski
- Wydawca
- СОНМ
- Rok wydania
- 2006
- Oprawa
- miękka
- Liczba stron
- 320
- ISBN10
- 9548478870
- ISBN13
- 9789548478878
- Seria
- Kategorie
- Tagi
- Nauka, Uniwersytet
- Opis
- В тази книга българският читател може да се запознае с два важни текста от Корпуса на Аристотел – „За небето“ и „За възникването и загиването“. Тези трактати, често издавани заедно, представят разбирането на Аристотел за космоса и четирите стихии, които го изграждат. Те са част от Аристотеловата втора философия или „Физика“, свързана с природата. В академичното Берлинско издание от 1831 г. „За небето“ следва „Физика“, а „За възникването и загиването“ идва след него. Взети заедно, тези текстове са сред най-влиятелните в историята на философията и науката. Въпреки заглавията си, „За небето“ е по-космологически, а „За възникването и загиването“ показва, че в света на Аристотел няма абсолютно възникване или загиване. Думите „небе“, „свят“ и „космос“ в тези текстове обозначават вселената и нейния съвършен порядък. Аристотел, като прилежен ученик на Платон, следва неговите идеи за реда и структурата на вселената. В текста се акцентира на целта на творческото знание и на знанието за природата, което трябва да обяснява явленията в съответствие със сетивното възприятие.


