Христо и свободната любов

Więcej o książce

11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, Веднъж само да достигнем покрива. Градът е Вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш В метрополитена. Красиво и Величествено е Вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук, за да Ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова Високо представяхте ли си го? Изпитвате Вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което Винаги остава. Кристо и Пилар, Всеки на своята кула. Двамата, които никога не се качват на един и същ самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. 11 септември, сутринта, 8:44 Сега задачата е Вече ясна. Аз упорито съм тренирал, до озлобление съм се борил със себе си, когато се случи тялото да ме спре, да ме сплаши. Ето защо и Винаги съм имал успех с момичетата на моите приятели: на мен те не могат да устоят. Защото аз правя любов с телата им така самопожертвователно, че актът на любовта прилича на обожание, на ритуално Всесъжение, в което никоя част тяло и плът не може да бъде срамна и нечиста. И след него нищо и от никого няма да остане.